“Правната” комисия в парламента роди поредното безправие. Първо, там, не зная дали знаете, но заседанията са полунеприсъствени. Един депутат от ГЕРБ гласува вместо всички. Ако пък представител на опозицията не дебне зорко, то е вероятно шефката на комисията да “преброи” гласовете им точно както й хрумне. Или както твърди, че са й заръчали.

На това му се казва ноу хау за работа. Всички гласуват, никой го няма, а за последното доказателство е само протоколът. Който обаче отразява предимно сведеното от шефката. Чудничко. Но пък не е чудно – правителството ни присъединява към пактове за еврото без министрите да са на заседание… Защо и правната комисия да не се ползва от същата привилегия?

Куче влачи, диря няма са казали хората. А депутатите са мъдри и ги знаят тия приказки…

Поредният неприсъствено променен, или подменен, закон гласи следното: от Нова година търговският, досега публичен, регистър става… личен регистър. Достъпът до документите на фирмите ще е само за “избрани”. Кои точно – още не е ясно. Но за проверка на фирма ще трябва или електронен подпис, или сертификат, или Бог знае каква още глупост. Естествено, подбудите са благородни – да не се “крадат” лични данни.

Не че такива не извират от всяка пощенска кутия, фактура и къде ли не. А и не съм забелязала някой като иска да открадне нещо, някакви си елестронни подписи да са го спрели…

Целта е ясна – досега всеки можеше да бръкне в досието на всяка фирма. (освен в случаите, когато сайтът на търговския регистър не се е бъгнал, което е в по-голямата част от времето в последната година. Но това е друга тема).

Например журналист.

Този журналист първо остава “безнаказано” анонимен, ако случайно рови в нечия мутренска фирма. Или такава, близка до властта. Или въобще някоя “лична” фирма. Току виж се натъкнал на смушаващи работи. И взел, та написал “политически некоректна” статия. Лошо, нали?

Ей такива лични своеволия ще трябва да предотврати законът, който ще превърне публичният регистър в личен. Или си плащат, подписнаш и идентифицираш къде ровиш… Или просто не си вреш гагата, където според властта не ти е мястото. Едно време мечтаехме за публичност. Обещаваха ни я и тия, дето щяха да правят Генерална промяна. Промяната е на лице – от публично, всичко става лично. Много лично – като цитат от “Кръстника”…

Другарят Путин пак ще ни “ощастливи” с присъствието си на 13-и този месец. Преди 2 години на подобно паметно събитие десницата организира доста приличен протест. Даже за малко се почувствах като нормален гражданин на нормална страна, в която, както навсякъде в Европа, се случват нормални неща. Протестите, особено срещу “неща” като Путин, са нормални неща. Дори в Украйна!

Да де, ама тогава десницата реагира. Сега си трае. И аз питам защо? Да не би Путин да е по-безопасен, когато го посрещат не Гоце и Сергей, а “премиерът-Слънце” Бойко? Не мисля. Даже по-опасен ми се струва. Или десницата не харесва путинизацията само, когато е в официална опозиция? А когато крепи нечие правителство – Путин наоколо хич не й пречи?

Гледам, разни тъмносини приятели във “Фейсбук” са се разпростряли в свенливия си протест до това да си турнат изрезка от стария плакат “Путин вън”, вместо собствената си физиономия на снимка. Много смело. Няма що!

После да не се чудим защо братушките си дерибействат както им скимне на наш гръб. И на наша територия. И ще си направят “големия шлем” от проекти. Простете – според премиера това ще е хеттрик…

Да, някак всичко си се същото. С изключение на спортната терминология за енергийните проекти. И с изключение на десницата, за която гласувам.