(Пуб)личен регистър
08 Apr 2011
“Правната” комисия в парламента роди поредното безправие. Първо, там, не зная дали знаете, но заседанията са полунеприсъствени. Един депутат от ГЕРБ гласува вместо всички. Ако пък представител на опозицията не дебне зорко, то е вероятно шефката на комисията да “преброи” гласовете им точно както й хрумне. Или както твърди, че са й заръчали.
На това му се казва ноу хау за работа. Всички гласуват, никой го няма, а за последното доказателство е само протоколът. Който обаче отразява предимно сведеното от шефката. Чудничко. Но пък не е чудно – правителството ни присъединява към пактове за еврото без министрите да са на заседание… Защо и правната комисия да не се ползва от същата привилегия?
Куче влачи, диря няма са казали хората. А депутатите са мъдри и ги знаят тия приказки…
Поредният неприсъствено променен, или подменен, закон гласи следното: от Нова година търговският, досега публичен, регистър става… личен регистър. Достъпът до документите на фирмите ще е само за “избрани”. Кои точно – още не е ясно. Но за проверка на фирма ще трябва или електронен подпис, или сертификат, или Бог знае каква още глупост. Естествено, подбудите са благородни – да не се “крадат” лични данни.
Не че такива не извират от всяка пощенска кутия, фактура и къде ли не. А и не съм забелязала някой като иска да открадне нещо, някакви си елестронни подписи да са го спрели…
Целта е ясна – досега всеки можеше да бръкне в досието на всяка фирма. (освен в случаите, когато сайтът на търговския регистър не се е бъгнал, което е в по-голямата част от времето в последната година. Но това е друга тема).
Например журналист.
Този журналист първо остава “безнаказано” анонимен, ако случайно рови в нечия мутренска фирма. Или такава, близка до властта. Или въобще някоя “лична” фирма. Току виж се натъкнал на смушаващи работи. И взел, та написал “политически некоректна” статия. Лошо, нали?
Ей такива лични своеволия ще трябва да предотврати законът, който ще превърне публичният регистър в личен. Или си плащат, подписнаш и идентифицираш къде ровиш… Или просто не си вреш гагата, където според властта не ти е мястото. Едно време мечтаехме за публичност. Обещаваха ни я и тия, дето щяха да правят Генерална промяна. Промяната е на лице – от публично, всичко става лично. Много лично – като цитат от “Кръстника”…
