Лично за поредния "протест" пред парламента.
11 May 2009
Сряда, 11 февруари. Жълтите павета пред Народното събрание. Има-няма 80 души, с все репортерите, са се събрали на протест. Срещу политиците, корупцията, депутатите, полицията, глобалното затопляне, вероятния живот на Марс, спада на производство на джапанки в Япония… Говорят някакви работи за смяна на де що се сетят - от конституцията до световния ред. Странно - протестът е “студентски”, ама по нищо не си личи. Звучи вариант на песента “Къде си вярна ти, любов народна”… Неизбежно някак се стига до строфите:
…Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
angels and demons dvd download
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората…
Гадна ирония. Очевидно тия младите не са на площада. А дали са хванали гората - не е ясно… Възрастни хора и очевидно нямащи какво да правят човеци, повечето в пенсионна възраст, щъкат напред-назад и току реват “оставка”. Протестират. Срещу изобщото. От трибуната се лее глупост след глупост - дори, че Чикаго е в Канада… Младеж-студент от “провинцията”, както сам се представи, говори някакви неща, веднъж неразбираеми като тема, и втори път - диалектът му е неразгадаем. Гледката е тъжна. Адски тъжна. А най-страшното е, че шепата ентусиасти на паветата наричат себе си “ние, народът”… И силно мразят. Всички.
Но едно нещо ме жегна жестоко. По някое време след някаква псевдомузикална полюция в стил речетатив с припев “Лъгаха те, братко, братко демократко, и сини, и червени, и жълти, и зелени”… от уредбата зазвуча песента “Развод ми дай”. Заболя ме. Адски. Това парче беше символ на промяна, на кауза, на енергия. На вяра. Сгасиха тази символика. Сгасиха я група странни хора, протестиращи май не срещу системата. А срещу собствения си неуспех, за който традиционно е виновен някой друг. Жалко.
